Поредното известно кюстендилско село носи името Граница и е разположено на територията на едноименната община. Полите на Брезовски рид се намират в посока североизток спрямо областния град, намиращ се на пределите на Западна България. Хълмистият дял на кюстендилската планина и източния дял на Осогово са също точки, по които бихме могли да се ориентираме за точното местоположение на селото. Като вид разклонен дъб може да се преведе името на селото, чието ударение пада върху буквата И. Иначе в исторически план наистина това място се явява като гранична точка поне на два пъти. Първо касае възстановената от братята Асен и Петър българска държава, а после и по времето на Неманичите. Може да се каже с почти стопроцентова вярност, че селото възниква в епохата на средновековието. Първата четвърт на петнадесетото столетие е паметна за Велбъжд, който тогава изцяло попада в ръцете на османците. Турхан паша събаря крепостта и на територията му идват близо 60 семейства от Мала Азия.
По-нататък в Граница се заселват и други мюсюлмански семейства, прииждащи от различни краища на империята. По време на Възраждането се случва нещо напълно типично за духа на времето – част от населението насилствено приема правата вяра. Втора група от тези хора категорично отказват да се потурчат и в резултат на това са избити. Има и трета група, успяла с бягство да намери спасение в околните планински местности. Някъде по това време на хоризонта се появява Яков, който заедно със семейството си намира убежище в селото. Той е едновременно болярин и бъдещ епископ, като след овдовяването му става епископ на Крупник. И тримата му сина споделят съдбата на баща си и остават без жени, а това ги кара да приемат монашеството. Първоначално са монаси в малкия манастир Св. Лука, но после успяват да възстановят известния Рилски манастир. Това става в периода между 1453-56-та година, когато и Константинопол окончателно пада под властта на турците. По-късно и мощите на Иван Рилски по инициатива на братята са върнати в манастира. След Освобождението в селото започва да се наблюдава бърз и траен подем в областта на икономиката и стопанството.
Земеделието и отглеждането на домашни животни са двата основни поминъка на хората от Граница, като те засаждат предимно лозя и овощни дървета. От домашните животни на почит са овце, кози, говеда и коне. Има данни и за точната площ на селското землище и разпределението му по декари. Наред с подема в икономиката си пробиват пъти и занаятите от домашен характер. Започват да функционират мелница и сарачница, а също така има и майстори в областта на железарията. Свети Симеон е името на дружество, което отваря врати на осми ноември 1910-та. То се занимава със земеделско – спестовни проблеми, а после прераства в кредитна кооперация с името Трети март. През 1910-та се построява и училище, а десет години по-късно местните жители имат и читалищна сграда. То бива кръстено Просвета като други читалища в страната. Пощенска станция се открива през 1959-та, а девет години по-късно и нов читалищен дом. Наред с това има детска ясла и градина, както и лекарски и стоматологичен кабинет.
